Еректилна дисфункция – диагноза, симптоми, причини, лечение и проучвания

еректилна дисфункция лечение

Еректилна дисфункция

Еректилна дисфункция – наричана още импотентност е сексуална дисфункция характеризираща се с невъзможността да се развива или поддържа ерекцията на пениса по време на сексуалната активност. Ерекцията на пениса е хидравличен ефект на кръвта, която навлиза в пениса и се задържа като течност в гъба. Процесът често е иницииран често в резултат на сексуална възбуда, когато пък мозъка изпраща сигнал до нервните окончания на пениса. Най-честите и сериозни причини са сърдечно-съдови заболявания, диабет, неврологични нарушения, хормонален дисбаланс (хипогонадизъм) и страничните ефекти от медикаменти.

Говорим за психическа импотентност, тогава когато не се стига до ерекция или тя е неустойчива заради мисли и чувства, а не заради физически проблем, това е възможно най-лесно решимият проблем. Психическата импотентност особено добре реагира на лечение тип плацебо. Еректилната дисфункция може да има тежки психически последици, защото тя вреди на взаимоотношенията на мъжа с половинката му.

Често първият медикамент с който се стартира третирането на еректилната дисфункция е PDE5 инхибитори (най-разпространенията е Силденафил или по-познат в България и света като виагра). В някои случаи може да бъде назначено и допълнително лечение с простагландин таблетки в уретрата, инжекции в пениса, пенис протеза, пенис помпа или хирургична съдова реконструкция.

Латинския термин impotentia coeundi буквално означава „неспособност да вкараш пениса във влагалището“. Сега разбира се има много по-точни термини за определянето на дадено състояние. Проучването на еректилната дисфункция е под шапката на андрологията, която пък от своя страна е дял от урологията.

Еректилната дисфункция е много често срещана като проблем. Предполага се, че около 40 % от мъжете в световен аспект страдат от ЕД или импотентност понякога.

Симптоми на еректилната дисфункция

ЕД се характеризира с редовна или повтаряща се невъзможност да се получи или задържа ерекцията. Например ако мъжа получава устойчива ерекция докато спи, то се предполага, че в този случай проблема НЕ е физически, а психически. Други фактори, които могат да доведат до проблеми с ерекцията са захарен диабет, който причинява невропатия.

Причини за еректилната дисфункция

  • Лекарства (най-често анти-депресанти)
  • Неврогенни нарушения
  • Кавернозни заболявания(Болест на Пейрони)
  • Психически причини: стрес, проблеми в работата, психични разтройства, негативни чувства
  • Операции
  • Възрастта. Четири пъти по-висока е вероятността да страдате от ЕД ако сте около 60-те, спрямо мъжете около 40-те
  • Бъбречна недостатъчност
  • Диабет или множествена склероза, но е важно да се отбележи, че тези две болести не са доказани, че са причинители на ЕД, но ние смеем да твърдим, че е твърде голяма вероятността да имат пряко влияние върху еректилната дисфункция на мъжа
  • Има изследвания, които изказват предположения, че замърсяването на питейната вода с арсен може би е причина за ЕД
  • Начина на живот: вредните навици като тютюнопушенето. То е силно противопоказно, защото пушенето свива кръвоносните съдове.

Понякога хирургичната намеса може да наруши анатомични структури необходими за ерекцията, да увреди нерви или кръвоснабдяването. Еректилната дисфункция е често срещано усложнение при лечение на рак на простатата, въпреки, че простатната жлеза сама по себе си не е орган от който зависи ерекцията.

Патофизиология на еректилната дисфункция

Ерекцията на пениса бива управлявана от два механизма: рефлекторна ерекция, която се постига чрез директно докосване на пениса и психогенна ерекция, която се постига с еротични или емоционални стимули. Първият използва периферните нервни окончания и долните части на гръбначния мозък, докато вторият използва лимбичната мозъчна система. И в двата случая се изисква нервната система да бъде функционираща отлично за да се постигне ерекция. Стимулацията на пениса чрез докосване води до отделянето на азотен оксид, който отпуска гладката мускулатура на пениса – Cavernosa(основната еректилна тъкан на пениса) и в последствие ерекцията. Освен всичко, също така е изключително важно нивата на тестостерон да бъдат в граница и непокътната хипофизна жлеза. От написаното по-горе може да бъде направен извода, че импотентност може да настъпи поради хормална недостатъчност(хормонален дисбаланс), заболявания на нервната система, липса на добро кръвоснабдяване с кръв към пениса или психически разтройства. Ограничаването на кръвопотока може да възникне от нарушена ендотелна функция поради обичайните причини, свързани с исхемична болест на сърцето, но също така могат да бъдат причинени и от продължително излагане на ярко слънце.

Диагнозата „еректилна дисфункция“

Все още няма официални тестове за диагностициране на ЕД. Правят се някои кръвни тестове за да се изключи вероятността от заболявания като хипогонадизъм и пролактином. Импотентността е свързана с лошо общо здравословно състояние, вредни хранителни навици, затлъстяване, но най-вече сърдечно-съдови заболявания като коронарна болест на сърцето и периферна съдова болест.

Лесен начин да се разграничи физическата от психическата импотентност е да се определи дали пациентът някога има ерекция. Ако той никога не получава ерекция, то би следвало да говорим за физическа импотентност, но ако все пак я има(макар и рядко) то се говори или за физическа или психическа такава.

Дуплекс ултразвук, който бива използван за оценка на кръвния поток, венозно изтичане, симптоми на атеросклероза. Инжектиране на простагландин, хормон, който стимулира ерекцията. След това се използва ултразвук, за да се види съдовата дилатация и кръвното налягане в пениса.

Проверка на нервните окончания на пениса. Тестове като Bulbocavernosus рефлекс се използват за определяне на чувствителността на нервите в пениса. Лекарят стиска главичката на пениса, което веднага кара ануса да се раздвижи ако има нормално усещане.

Среднощната ерекция. Нормално е един мъж да има средно около 5-6 ерекции по време на сън, особено при бързото движение на очите( Rapid Eye Movement – REM ). Отсъствието на тези ерекции може да означава проблем с нервната функция или кръвоснабдяването към пениса. Има два метода за измерване на промените на пениса през нощта. Много от мъжете, които не страдат от еректилна дисфункция, също може да нямат понякога ерекция – това не е притеснително.

Еректилна биотезиометрия. Този тест използва електромагнитни вибрации за да оцени чувствителността и нервните функции в главичката и ствола на пениса.

Кавернозометрия. Измерване на съдовото налягане в кавернозните тела.

Магнитно-резонансна ангиография, подобно е на ядрено-магнитния резонанс. Магнитно-резонансната ангиография използва магнитни полета и радиовълни, чрез които се предоставят подробни изображения на кръвоносните съдове. Лекарите могат да инжектират контрастно вещество в кръвта на пациента, чрез което съдовите тъкани да се откроят от останалите.

Лечение на еректилна дисфункция

Лечението разбира се зависи от причината. Например ежедневните аеробни упражнения са чудесен начин за справяне с проблемната ерекция.

Когато медикаментозните методи не действат, идва ред на специално проектираната помпа за пенис, която се ползва за постигане на ерекция. Те имат компресионен пръстен, който се поставя върху пениса за да поддържа възбудената ерекция. Тези помпи са по-различни от обикновените пенис помпи при които се използват за временно лечение на импотентност или за увеличаване на дължината на пениса, но често използват и като средство за мастурбация. Един сериозен и краен метод е имплантирането на надуваеми или твърди импланти в пениса, чрез хирургична интервенция. Медикаментите носят голям риск от приапизъм. Всички тези методи се основават на простите принципи на механиката и хидравликата, но както всяко нещо имат своите недостатъци.

Медикаменти:

Фосфодиестераза тип 5 инхибитори – цикличните нуклеотидни фосфодиестерази представляват група от ензими, които катализират хидролизата на цикличните нуклеотиди цикличен AMP и цикличен GMP . Те съществуват в различни молекулни форми и са неравномерно разпределени по цялото тяло. Една от формите на фосфодиестераза се нарича PDE5. PDE5 инхибиторите: силденафил (Viagra) , варденафил (Levitra) и тадалафил (Cialis) са лекарства предписвани само с рецепта, които се приемат през устата.

Друга схема на лечение е инжекционен разтвор. Едно от следните лекарства се инжектира в пениса :  Папаверин , фентоламин или простагландин.

Протеза. Често, като последна мярка , ако другите лечения не са имали ефект, най-честата процедура е протезни импланти, която включва поставянето на изкуствени пръчки в пениса.

Проучвания относно еректилната дисфункция

Генна терапия. Разработваната терапия, която ще позволи в дългосрочен план(седмици, дори месец) подпомагането на ерекцията. Метода включва инжектиране на генен трансфер, калциево-чувствителен калиев разтвор(hMaxi-K) директно в пениса.

Tx2-6. Проучване проведено в Медицинския колеж на Джорджия установява, че отровата на бразилския скитащ паяк съдържа токсин, наречен Tx2-6, който причинява ерекция. Учените смятат, че комбинирането на този токсин със съществуващите лекарства като Виагра може да доведе до ефективно и трайно лечение на еректилната дисфункция.

Публикувано в За ерекция, Статии С етикет: , , , , , ,